Години наред Spotify настояваше, че платформата му е неутрален пазар – демократично пространство, където „най-добрата музика печели“. Но ново изследване, идващо от Югоизточна Европа, рисува съвсем различна картина: такава, в която алгоритмичните пристрастия, структурните пазарни недостатъци и тихо въведеният праг за монетизация са започнали да преначертават границите на европейската културна екосистема.

Две големи нови проучвания – Географско недостатъчно представителство и разнообразие в музикалната екосистема на ЕС и съпътстващ Анализ на въздействието на правилото за 1000 стрийма на Spotify, проведени от ANMIP-BG, член на IMPALA и националната асоциация, представляваща български независими лейбъли, разкриват модел на културно заличаване. Докладът за въздействието е анкетирал **71 независими лейбъла и продуцента** в региона, включително собственици на каталози с над **10 000 песни**. Констатациите са категорични: ако сте изпълнител от Балканите, най-голямата европейска платформа за дигитална музика едва знае за вашето съществуване.

**1,06%: Числото, което би трябвало да накара Европа да се чувства неудобно**

Разгледайте големите фестивали за представяне на изпълнители в Европа – местата, където се очаква да бъдат открити следващите Дуа Липа, Сигрид или Розалия.

От 1508 концертни места на изпълнители през 2025 г. *(в основните събития за представяне на изпълнители), изпълнители от Югоизточна Европа – България, Сърбия, Румъния, Албания, Гърция, Словения, Хърватия, Северна Македония, Босна и Херцеговина, Черна гора и Косово – представляват само 16 изпълнители.

Това е 1,06% от целия поток от таланти.

Това не е технически проблем. Това е функция. А екосистемата на Spotify го влошава.

Как дигиталната видимост сега диктува европейския фестивален кръг
Докладът развенчава дългогодишен мит: че откриването на фестивали е отделна вселена от стрийминг икономиката.

Днес това е затворен цикъл:

Артисти без дигитална платформа за пускане на музика (DSP) рядко получават резервации за фестивали.
Артисти без слотове за представяне на музика няма да получат DSP видимостта, която обикновено следва тези резервации.
Редакционните плейлисти на Spotify силно предпочитат артисти, които вече са одобрени от фестивалния кръг на ЕС.
Фестивалният кръг на ЕС силно предпочита артисти, които вече са одобрени от Spotify.
Това е перфектна лента на Мьобиус – такава, която до голяма степен изключва цял регион на Европа, преди дори да е отворено първото предложение за плейлист.

Доминирането на Spotify се превърна в проблем на културната политика
Spotify сега контролира над 65% от европейския стрийминг пазар. По думите на Vox, компанията се основава на „15 години навици за слушане от 675 милиона души“. Когато една частна платформа решава какво да слуша Европа, какво да се монетизира и какво да се препоръчва, това не е куриране – това е власт (и дори не е мека).

А в Югоизточна Европа ефектите са поразителни:

Няма регионален редактор за Балканите.
Няма културно компетентни плейлисти.
Няма специалисти по метаданни за местните езици.
Няма алгоритмична опора за нишови или регионални жанрове.
Необходими са по-високи рекламни разходи за същата базова видимост като Западна Европа.
Междувременно, на страница 11 от доклада, само България показва 25%+ ръст на потребителите на Spotify – ръст, който не се превръща в културна видимост.