1. Секторът расте и данните ясно показват, че интересът към музика, събития и фестивали в България е по-висок от всякога.
Публиката е активна, ангажирана и все по-склонна да посещава големи формати.
Това е показател за отличен потенциал за развитие на музикалния пазар.

2. В същото време индустрията се развива въпреки ограничена инфраструктура и минимална публична подкрепа.
Повечето големи успехи се случват чрез частни усилия, доброволчество и лични инвестиции – модел, който не е устойчив в дългосрочен план.

3. Увеличава се заинтересоваността на чуждестранни фенове да посещават концерти в България – музикалният туризъм има огромен потенциал.
Но липсват координирани усилия за промотиране на страната като музикална дестинация, а инфраструктурата често не отговаря на европейските стандарти за големи събития.

4. Българските артисти имат реален шанс за международен пробив, но страдат от липса на експортна структура.
В почти всяка европейска държава има държавно финансирани експортни бюра, които подпомагат артисти и мениджъри. У нас такава структура липсва, което поставя родните артисти в неравностойно положение.

5. Концертният и фестивалният сектор е най-търсеният и най-бързо растящият сегмент на пазара.
Публиката е там, интересът е там – но инфраструктурата, разрешителните процеси и регулациите често затрудняват реализацията на големи събития.
Секторът расте, но растежът в момента се с лучва „въпреки“.

6. Стриймингът и дигиталното потребление на музика продължават да растат.
Но пазарът у нас все още е малък в сравнение с региона – което означава, че локалният сектор има потенциал за значително увеличаване на приходите, стига да има условия за професионализация и експорт.

7. Данните показват силна млада аудитория – активна, модерна и с европейски навици на потребление.
Това е стратегически важен културен ресурс за държавата. Но липсва дългосрочна политика за ангажиране и задържане на млада публика чрез устойчиви музикални формати.

8. Индустрията е силно предприемаческа и работи много ефективно с малко ресурси.
Това е предимство – но и риск. В момента твърде много зависи от отделни частни организации, което прави пазара нестабилен. Държавната подкрепа е необходима не за „спасяване“, а за ускоряване и стабилизиране на вече започнал растеж.

9. Приходите от авторски и сродни права остават дисбалансирани.
Основните постъпления идват от традиционни медии (ТВ /радио), докато онлайн средата е недооценена и недостатъчно отчетена. Това води до реално подценяване на стойността, която създават българските артисти в дигиталните платформи.

10. Проблемът с липсата на пълни данни от онлайн платформите е ключово ограничение.
YouTube, Meta, TikTok и стрийминг услугите предоставят частични или агрегирани данни. Това прави пазарната оценка консервативна и под реалния потенциал.

11. Потребителите отделят повече средства за международно съдържание, отколкото за българска музика.
Това важи за концерти, стрийминг, мерчандайз и дарения. Българските артисти са не достатъчно монетизирани въпреки растящата популярност на локалната сцена.

Потребителско проучване:
изследване на поведението крайни потребители на музика и разходите за музикални продукти и услуги:

• Национално представително проучване сред населението на възраст 15+ години.

Експертни интервюта с представители на музикалната индустрия и експерти в областта на финанси и авторски права:

• Общо 15 интервюта

Проучване на документи и публично налична информация:

• Доклади за оценка на музикалния пазар в България и в световен мащаб;
• Отчети на организации за колективно управление на права (ПРОФОН и МУЗИКАУТОР);
• Отчети на независими организации за колективно управление на права;
• Доклади на професионални асоциации (БАМП, IFPI);
• Друга публично налична информация – статии, статистика за продажби на музикални услуги, продукти, билети за концерти.